ЯПОНСКАТА ЕСТЕТИКА СВЪРЗВА МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО

Тридесет минути с автобус от гара Киото водят посетителите до обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Рьоанджи - дзен храм, за който се смята, че е най-добрият пример за японска секитей - суха пейзажна градина. Чакълът е грижливо оформен в шарки, наподобяващи течаща вода, с акцент върху 15 стратегически разположени камъка, които сякаш плуват по повърхността. Интригуващо е, че независимо от ъгъла, от който се гледа градината, всичките петнадесет камъка никога не могат да се видят едновременно.

Азби Браун, писател, архитект и художник, който живее в Япония повече от 35 години, е автор на книгата Just Enough: Уроци от Япония за устойчив живот, архитектура и дизайн. Той изтъква, че градината "Секитей" в Рьоанджи подтиква към мълчаливо вглеждане в себе си, тъй като посетителите размишляват върху връзките между 15-те камъка и възможните причини за тяхното групиране.

"В този процес те едновременно се превръщат в нещо повече от камъни, като същевременно остават просто такива инертни скали, каквито се срещат навсякъде в природата.  Най-важното е, че дизайнът на Рьоанджи, както сградите, така и градините, ни подтикват да спрем и да се замислим за няколко мига, както и да преживеем нещо силно извън нашето ежедневие", казва Браун. "Голяма част от най-простата на пръв поглед японска архитектура, включително Рьоанджи, всъщност ни учи да се научим да наблюдаваме богатството и сложността на природния свят."

Маеда разпознава привлекателността на празнотата от Дзен и градината Рьоанджи, която се основава на традиционните японски понятия "ма" (интервал или пространство) и "йохаку" (празно пространство). Докато западната чувствителност обикновено се стреми да запълни пространствата и тишината, при дзен е точно обратното.

"Ма" и "йохаку" са чувствителност към празнотата, която обръща внимание на връзките между нещата, които съществуват в реалния свят, а оттам и в естетическия и духовния свят", отбелязва Браун. "И ма, и йохаку са свързани с дзен-будистките концепции за трансформираща празнота - красотата на нищото."

Размивайки границите между това, което е там, и това, което не е, тези традиционни концепции сега се включват в международната архитектура и интериорния дизайн, придавайки характерна японска естетика. По подобен начин философията на Mazda се основава на красотата на изваждането, като се фокусира върху темата на дизайна и я извежда на централно място. За тази цел ма и йохаку са неразделна част и от дизайна на автомобила.

Mazda VISION COUPE, на снимката, изразява същността на японската естетика.

"Отвътре елементите в интериора на автомобила са подредени по изключително прецизен начин, за да създадат "ма" или пространство, където светлината, идваща отвън на автомобила, се използва пълноценно", казва Таматани, като отбелязва, че каменната градина Рьоанджи служи като чудесен пример за японската естетика и изразяването на светлината. "Светлината се свързва с отминаващото време и смяната на сезоните в градината. По подобен начин нашият дизайн използва светлината не само за да подчертае както външната форма на автомобила, така и вътрешното пространство, но и за да изрази отминаващото време във всеки един момент; чрез околната светлина, отразена върху повърхността на автомобила или проблясваща в интериора", обяснява той.

За разлика от тенденциите в дизайна, които се фокусират върху силата на израза и въздействието, Mazda продължава да се опира на класическата чувствителност на Япония. "Чувствам, че нашите автомобили са особено привлекателни за хората, които са привлечени и ценят тази автентичност в производството, основана на традиционната японска естетика", казва Таматани.

Независимо дали се намира зад волана на някой от най-новите автомобили на Mazda - отраженията на Mazda3, например, предават усещане за спокойствие и могат да се променят в зависимост от мястото, където се намира автомобилът, и от времето на деня - или чрез съзерцание във вековната каменна градина в Рьоанджи, вечните качества на японския дизайн предлагат ценни възможности за размисъл и свързване със заобикалящата ни среда; и всичко това, докато правим нови открития в процеса.